Постинг
30.04.2016 01:29 -
ТРИО
Той е борче, тя ела,
един ден се възгордя,
полетя, но бе ела!
Мислеше се за добра,
умна, мила и красива,
даровита, талантлива.
Тя от борчето странеше
със иглички го бодеше,
то ласкаеше елата,
падаше и във краката,
пееше за нея песни -
сладки, приказни,чудесни.
Но елата горделива,
не дотам добра, свенлива
го ревнуваше и ето
набеди тогаз козлето,
дето трие гръбче в бора
и с езиче лиже ствола.
Борчето е във екстаз
от козичката в захлас,
щом елата му не дава,
да я топли, да я сгрява,
тази пъргава козичка
тъй добричка и самичка
тя при него се е спряла,
от любов е оглупяла.
Борчето тъй мисли, значи
и засуква си мустаче,
таз ела тъй горделива
му прилича да е слива.
Нека да гори елата
под тез слънчеви лъчи,
бор се гали във рогцата
на козлето до зори.
И под сянката дебела
там козлето си почива,
а елата сам самичка
си остана саможива.
стихове А.Х.Т. sekirata
Търсене
