Постинг
16.02.2017 22:03 -
ЕДНО ДЖУДЖЕ
Едно джудже в гората
почеса си главата,
на път приседна,
мисли, все нещо ще измисли.
Гората беше негова.
Полето на кого е ?
Ами небето?
Мое ще е си казваше джуджето,
почеса и нослето.
Как да я подхване,
че цар велик да стане?
Животните в гората
за него бяха лесни,
то хвърляше им дребни
мушици разни, лесни.
Самият цар - лъва
и той се бе предал,
на малкото джудже
за едно "сърне".
Но птиците в небето
не можеше да стигне.
Как да ги свали
око да не му мигне?
От мисленето много
във бухал се превърна
и тъмнината, мрака
прегърна го, погълна.
Всякаквa приликa с реални лица и събития в блогбегето e възможнa. :)))
стихове А.Х.Т. sekirata cekupama
Няма коментари
Търсене
