Постинг
26.06.2018 09:27 -
sofisofi, ДА ТЕ ОБИЧА КОЙ, ЗАЩО И КАК? КАКЪВ МЕРАК!

Защо се криеш ,анонимке грешна,
защо ли нямаш смелост да се покажеш?
Ще отговоря вместо тебе-
защото пишеш, да,но лижеш,мажеш,
хаосно раздаваш думи,изрази тъй непонятни,
но що ли правиш тук золуми? Да си интересна, с хватки!
В рима ти оборвам "стиха",
искаш да сме на тепиха,
ок, щом ти харесва, знам,
ще те победя, за теб-срам!
Обичай ме!
Три метра ПОД Земята ме обичай,
пред портала на Ада, и на РАЯ!
За мен да мислиш,както мисля аз,
не става, не искам и да зная!
Бяхме щастливи, споменът остана,
в морският ни град ,където хвана
птичката във клетка,тоест мен,
изкара се пред всички супермен!
Всичко било "субективно",
ако искаш ме мрази,
аз съм маце позитивно,
теб черен облак те грози!
Прости! Сгреши.
стихове А.Х.Т. sekirata cekupama

24.06 10:34- Субективно
Автор:sofisofi
"Обичай ме!
Три метра над небето ме обичай!
Като пред входа на порутен храм,
мисли за мен,
тъй както мисля аз...
Запомних онзи час
и скрих го в мисълта за нас
преди години...
В малък морски град,
когато бяхме
луди и щастливи...
Не би,
не би могло
да те изтрие времето,
защото То
е твърде субекивно
и храмове в небето не строй...
Ако сгреших,
Прости ми!
Или мрази ме!"
(чисто по човешки)
защо ли нямаш смелост да се покажеш?
Ще отговоря вместо тебе-
защото пишеш, да,но лижеш,мажеш,
хаосно раздаваш думи,изрази тъй непонятни,
но що ли правиш тук золуми? Да си интересна, с хватки!
В рима ти оборвам "стиха",
искаш да сме на тепиха,
ок, щом ти харесва, знам,
ще те победя, за теб-срам!
Обичай ме!
Три метра ПОД Земята ме обичай,
пред портала на Ада, и на РАЯ!
За мен да мислиш,както мисля аз,
не става, не искам и да зная!
Бяхме щастливи, споменът остана,
в морският ни град ,където хвана
птичката във клетка,тоест мен,
изкара се пред всички супермен!
Всичко било "субективно",
ако искаш ме мрази,
аз съм маце позитивно,
теб черен облак те грози!
Прости! Сгреши.
стихове А.Х.Т. sekirata cekupama
24.06 10:34- Субективно
Автор:sofisofi
"Обичай ме!
Три метра над небето ме обичай!
Като пред входа на порутен храм,
мисли за мен,
тъй както мисля аз...
Запомних онзи час
и скрих го в мисълта за нас
преди години...
В малък морски град,
когато бяхме
луди и щастливи...
Не би,
не би могло
да те изтрие времето,
защото То
е твърде субекивно
и храмове в небето не строй...
Ако сгреших,
Прости ми!
Или мрази ме!"
(чисто по човешки)
Тагове:
Няма коментари
Търсене