Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2019 11:34 - ВЯТЪРЪТ НАКЪДЕ ДУХА...СЕКИРАТА Е ТЕЖКА, НЕ МОЖЕ Я ИЗДУХА!
Автор: sekirata Категория: Поезия   
Прочетен: 226 Коментари: 0 Гласове:
4



image

Кой със мене си играе?

Кой иска себе си 
във мен да припознае?
Пише се светец!
Пише се и спец!
Защо моите проблеми
интересни са , големи?!
Няма ли си всеки грижи
та в чуждият живот се рови?
За какво се бори?

И за тебе, красавице...краставице!
С красота и д...поезия не се прави!

Тази вечер ти си хубава,

но нека други да го кажат,
червенокоса поетесо !
Рейтинг правиш си, контесо !
Усмивка имаш ти чаровна,
но към мен си доста злобна,
завистлива, горделива...
Има ли червена ...слива? 
Стоманена и желязна,
за таквиз кат теб омразна
аз живея, дишам , пея,
на  "красотата" ти се смея !
Самочувствие, кураж
имаш, но е туй ...мираж !


http://nikyniky.blog.bg/poezia/2016/03/20/za-edna-mente-poetesa-recenziia-ot-milena-kirova.1438437?reply=4869487

20.03.2016 19:41 - За една менте поетеса- рецензия от Милена Кирова

Тази статия не е моя! Няма място за сръдня, но не ми дотягайте в коментари,

г-жо поетесо, с този престъпник и мафиот  ББ и ментето, като него избори 26 май 2019.

А стихът ми е за една млада красива поетеса, която с красотата си ...действа!

https://www.youtube.com/watch?v=JyrKfScjvag


МОЛЕКУЛА НА ЛЮБОВТА

Как тихичко във мен вали!
Сребриста паяжина,
на паяк ненаситен
оплита мислите ми.
Говори!
От дълбините на сърцето,
връхлита чувство непревзето!
Във теб!
Във мен!
Във нашите души!
И като нежен полъх
усещам твоят дъх.
Всмуквам със наслада
горчивият сок на грехът.
Със сила нежна ти ме заливаш!
Обсебваш ме!
Така!
Ти във мен!
Аз във теб!
Слети във една -
молекула на любовта!

 

Ромол тих и стон в нощта,
някъде падна звезда,
мелодии в сърцето ми преливат
и нежни спомени заспиват.
С мен се сливаш бавно във нощта
в една молекула на любовта.

 

Това мое стихотворение съм го написала много преди 2008 г , когато Венко Евтимов му взима заглавието и издава книжката  си  -"Молекула Любов" - издател "Захари  -Стоянов".  Най вероятно го е чел и взел от един от двата сайта - www.hulite.net и bukvite.com  където най рано съм го публикувала,а в блогбеге ми изтриха 2009 блога ,както и в  сибирбеге.  Стратегии....

Моето стихотворение -  "Молекула на любовта" тогава беше много популярно по сайтовете и хвалено. Имаше и злобни подмятания до мен на лични ТАЗИ ГОДИНА  2019 - колко е една молекула точно любов, но на мене само го правят и то  анонимно, навярно от самият Венко Евтимов или негови хора. Нямам думи...

автор: sekirata Публикувано от hixxtam на 06.06.2006 @ 23:12:01

Как тихичко във мен вали!
Сребриста паяжина,
на паяк ненаситен
оплита мислите ми.
Говори!
От дълбините на сърцето,
връхлита чувство непревзето!
Във теб!
Във мен!
Във нашите души!
И като нежен полъх
усещам твоят дъх.
Всмуквам със наслада
горчивият сок на грехът.
Със сила нежна ти ме заливаш!
Обсебваш ме!
Така!
Ти във мен!
Аз във теб!
Слети във една -
молекула на любовта!

НОРМИ И ЗАКОНИ ПОЕЗИЯТА НАША ГОНИ! 
ИЗКУСТВО ЛИ Е ТУЙ...?!

Н
аляво и надясно
аз думи не разхвърлям
със смисъл и без смисъл.
Така не се изхвърлям!
И с мисли непознати
души неосъзнати
втълпяват ми сега,
че туй било поезия!
Не съм, не съм съгласна,
дори да съм опасна,
това не го признавам,
в реалността оставам.
Сърцето си голямо,
така аз ще раздавам,
а кой не чува прямо
аз го подминавам.
Норми и закони 
поезията гони,
изкуство ли е туй
или е туй, онуй?!
Със Ботев и със Вазов
не мога да се меря,
но кой пък се изкарва,
поет изпод постеля?
И кой налага свойто
мнение тъй славно
и да го натрапва
иска миродавно?
Кой на Бог се прави
или на светица,
що за поетеса
или кума лиса?
Българското слово
кой измъчва днес,
чакам нещо ново
и то точно от днес!

ЧЕРЕН ДЪЖД

"За криво колело прав път няма"
НЯМА КЪДЕ ДА СЕ СКРИЕШ...СКИТНИКО 
от vessilinna
"Черен дъжд вали.
Хлопат гневни капки
по желязната
врата на душата ти.
И мълнии като огнени
пръсти раздират ледената
пазва на ноща.
Студено ти е. ....."


Мила vessilinna,
нощта се пише тъй,
на пет места си я сгрешила,
не е проста грешка, мила,
ами запетайки що си забравила?
И имам аз стихотворение за черен дъжд,
отде прокапа твоя изведнъж...?!

25.01 14:17 - Черен дъжд
sekirata
Черен дъжд 
не бях виждала!
Ей такъв вали сега!
И залива всичко вън,
гледам го, като насън!
Как от него да се скрия,
във снега как да попия,
дето няма го сега,
нищо, че е зима зла?
Силен вятър с черен дъжд,
буря, ураган могъщ...."


Престанете със dakota да се оправдавате,
във поезията най сериозно изоставате,
нищо ваше стойностно не виждам,
няма на какво да ви завиждам!
Навик имате мен да ме хулите,
ще ми хванете цървулите!
Аз различна съм и натурална
и съм доста по морална!
Нали?

 

Черен дъжд валя дни след аварията в Чернобил На 2 май 1986 г. Пенчо Кубадински улови радиоактивна риба.

Но аз не пиша за този черен дъжд , а метафорично, какво е имала  предвид vessilinna тя си знае, но явно моят стих!   

image



поезия, клипове  А.Х.Т.sekirata cekupama

 








Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sekirata
Категория: Поезия
Прочетен: 5239699
Постинги: 6036
Коментари: 3232
Гласове: 28490
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031