Някъде далече,

в топлите страни,

живеела принцеса,

с придворни и слуги!

С очи засмени!

С бузки алени ,червени!

Била красива и добра,

щастлива в царството мома.

Но змей от някъде се появил

в покоите и той се скрил,

във нощите и през деня

той пиел от кръвта

на чистата душа.

Придворните, слугите, царя

царицата и тя не разбрала,

кога  принцесата се разболяла.

А змеят зъл бил в нея,

в нейната душа

и през деня и през нощта.

Принцесата умирала,

ридаела на глас,

от кулите високи,

се молила в несвяст,

усещала как сила

зла я подкосява.

Какво бе сторила?

Това ли заслужава?

Каква е тази хала?

Не можело това

така да продължава.

От кулите високи

погледнала нагоре,

слънцето подало и ръка,

и литнала към него,

на славея със песента!

поезия клип А.Х.Т. sekirata cekupama

sekirata Prikazka za princesata

https://www.youtube.com/watch?v=Ayl7wkitCZc