ЖИВЕЯ С МОЙТО АЗ И...ВЯРВАМ

На мен и дъщеря ми кой завиди?

Съдба това е, кой обиди

моята душа изстрадала?

Не съм отказвала, а съм помагала,

дори на свойте врагове,

път съм прокарвала през снегове.

Сърца ледени съм сгрявала,

любов,обич съм раздавала,

за мене нищо не остана

и майчината ми вземаха,рана

зинала е цяла яма,

болка мъчи ме голяма!

Не прося обич и любов,

харесване, път нов

къде да търся във пустиня?

Аз не искам милостиня!

Живея с мойто аз такава

съм- истинска и права,

доказвала съм не веднъж,

че силна съм във пек и дъжд.

За някои съм неразбрана,

друг път не ще да хвана

заради завистта и подлостта,

злобата и пошлостта!

Ще загася огъня във моето сърце,

дано на някои им стане по добре,

ще плача тихо, дълго след това,

но ще остана вярна, истинска!

Сълзите ми дано пропият

и болката във мен измият,

че неразбрана и сама

за някои съм аз сега!

На тези някои не разчитам,

нито пък искам да ги питам,

защо посягат ей така

на нечия добра душа!

Туй е на Господ отредено,

а на човека забранено,

съдби различни да решава

и чужд живот да направлява.

Аз огъня ще загася

и после кротко ще заспя,

със мойте ангели добри.

Господ мой, прости!



SEKIRATA  JIVEIA S MOITO AZ I VIARVAM

  https://www.youtube.com/watch?v=hdd7qQx9YUQ