с гатанка - Кое е заболяването, кое вирусът?
Спряла се злобата на един крайпътен камък. Седнала и се размислила, доколкото и се отдавало. Сама си задавала въпроси и си отговаряла. Защо все на мен се случва така, че съм неразбрана, злобарка ме наричат и по другите жени лисичи тичат. Навярно мъничко завиждам и явно знам не на кого. Обърнала се, в гръб усетила удар и паднала от камъка. Разпознала своята посестрима завистта вече седнала на камъка.
-Ще се бием ли или ще се мразим, мястото на камъка си да опазим? – попитала злобата .
-Как ли не ! Пак , злобарке, си позеленяла, камъкът е бял, не става за твоята снага надебеляла. Виж как си се ояла. От злини се храниш, на това ли да завиждам? – изсъскала завистта.
-Тогава ставай от мястото ми, то е мое, аз първа седнах тук –изкрещяла злобата.
Но завистта не стана, а на камъка остана.
Злобата погледна нагоре и съзря друг камък, по-голям и чер. Доста височко, ще ли се кача, помисли си злобата. С голямо усилие и инат се изкачи, достигна го и седна на него. Гледаше отвисоко долу завистта и се хилеше злоядо. Това не убегна от погледа на завистта и тя реши , че трябва да измести злобата. Но как да се качи, високо е , злобата ще и попречи. Всичко може да и стори. Завистта не можа да устои и тръгна нагоре към черния камък, на който се беше разположила като в трон злобата. Заряза белия камък. Изпълнена беше с решимост и желание тя да е горе, па макар и на черен камък, който и се видя доста зловещ. Злобата я видя и още повече позеленя.
-Пак ли ми завиждаш, злобата във мен обиждаш?
И започна тя една борба. Буря, ураган събудиха , разхвърчаха се и камъни. Трясък, гръм и като в сън двете изтъркулеха се долу, където всичко беше мокро и голо. Лежаха кални, очукани във рани сред множество камъни.
Доказателство е колажът ми с детето.От години стои в google с преправена за маскарлък буква.Това не е ли пример за злоба и завист и то в хакери, програмисти...които могат да преправят букви в колажи.
Чия е простотията , кажете!?
Не мога да докажа невинността си, разберете!
Но сега си поиграх и шанса си да поправя чужда грешка не проиграх.
ДИШАЙТЕ , ЗЛОБАРИ, ЗАВИСТНИЦИ СЪС ЗЛИ ЕЗИЦИ!
Завистта в човека не умира,
често завистливият позира,
„крадецът вика дръжте крадеца”
и сам си слага ореол, венеца…
Не се завижда само на пари,
нито на купената слава,
завистливият от друго го боли,
що силният духът го извисява.
Не се завижда само на деца,
защото те оръжие стават днешно
на управленческите ни лица
и техните лакеи, грешно
поколение, народ,
разединен, злоблив и сноб.
Виреят като пирей и бодил
завистливите и най-подир
убиват ценностното във човека
с лъжи, интриги…Днес зевзека
на почит е пълзи и лази,
парички къта, в банки пази,
но завистта го тъй разяжда,
поглъща го и го изяжда.
Не се завижда на преходните неща-
красотата, младостта
и на разни там умения.
Въпрос на вкус и на твърдения.
Но аз съм жертва затова
изписах тези тук слова.
Който иска да чете
или пък …ако ще.
автор на приказката и стиховете,клипа, колажите А.Х.Т.sekirata cekupama
22.02.2020.,Плевен
sekirata Zlobata choveshka niama greshka
https://www.youtube.com/watch?v=Cr-mi5ZKTZM
А това за мойта дъщеря, но не го е писала тя…!!!
