Искам хлябът да ми е сладък!
Искам пътят да ми е гладък!
Искам да живея сред хора
да не чувам "петела" на двора!
Искам лошите да ме забравят!
Искам на мира да ме оставят
медии разни и институции
с нови и нови конституции!
Искам въздухът чист да дишам,
искам да мога пак да обичам!
Искам да се смея, да се радвам и пея,
простичко, като бял човек да живея!
А тези които посегнаха на хляба наш,
луди,полудели за пари, за власт,
нека изплащат своите грехове,
нека се крият като плъхове.
Няма къде да избягат от Бога.
В бункери, в косомоса, в чия бърлога?!
поезия Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
АЗ ПИША ЗДРАВО СТЪПИЛА НА ЗЕМЯТА И СЪВСЕМ БЛИЗКО ДО НАРОДА!
Ето как пишат някои ...... хвърчащо, със сложни термини, разхвърляни мисли облечени в сложни думи , изрази, нереални неща, проповдигнати като за манифестация и с лозунги,деклариращо, почти без чувство,навсякъде намесващи Бога и съдбата,едни и същи думи в различни нюанси,а и взаимствано"да се завърна у дома"...
Изобщо ДНЕШНИТЕ СЪВРЕМЕННИ ТВОРЦИ ПОЧТИ ВСИЧКИТЕ пишат не за обикновените хора, а за групичката си...приятели силно казано.
Примери много, ето един-
ИСКАМ
"Искам да се завръщам като в дом,
който да е като бисер в раковина,
който да не е временен заслон
на двама срещнали се в близко минало.
Да бъде доминанта на уют,
избиран по вселенските закони,
ако не е така, ще има смут
и разминаване ще ни догони.
Искам Божественият елемент
във земната ни връзка да усетя.
Не ме опарва даже сантимент,
не ме докосва даже и на педя,
когато не е Моят по съдба.
И практиката дълго ми показва-
блестяха стихове на висота
за някои, дето не заслужават.
Не, няма да се впусна презглава
нанякъде, дето и аз не зная.
Искам да се завръщам у дома,
тъй като е било....като във Рая."
17 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА