Не знаеш колко стихове погребах...
Зарових ги със двете си ръце...
Изправих се и слабост  не показах...
Земята  черна,мъката ми взе.
Не знаеш, а и по-добре е...
Не зная,а и по-добре. 
Земята взема,но и дава...
От нея никнат нови цветове...

Нежно драматично.

Приветствам те!

клюкарството и интригантството !

В стиховете ВИ ако са стихове ТОВА Вашето сте напълно неадекватна,някъде се реете и не сте с българската реч и подреденост на думите, явно не се срамувате.Жалко че сте от ПЛЕВЕН