***

Много тонове изписано мастило
не от вчера в бели листите тече, 
част от него вероятно е попило 
в този, който дръзва книги да чете. 

Вдъхновените писатели, поети, 
вплитат нещичко от своята душа, 
с разказите и със своите куплети 
скитат световете тръгнали пеша. 

Пътьом пък отидат ли си ненадейно 
във забрава или друга нищета, 
слънце пак ще има, даже то ще грей, но

вече съща няма да е топлината, 
а жарта й сива пепел ще е тя
във огнище, дето все гаси главнята. 

               Бурен Трън