Ето, аз дишам и кашлям и пея
и стихове пиша, ала не умея.
С живота под вежди да се съзерцаваме
душата си даваме и се продаваме
на любовта.Той е приказно зъл -
животът...И нищо че нямам акъл
да вложа във този стих повече прелест.
Ще бъда ругана с очаквана свежест,
задето с класика любим се занасям,
но не на тепсия пред вас се донасям.
Той, моят Вапцаров е гъвкав и силен,
не скланя глава пред гнева ви обилен,
а най-закачливо намига в отвъдното.
Знае, отдавна сроден е със бъдното.