Постинг
02.08.2021 08:13 -
Тъга
Автор: tonkata73
Категория: Поезия
Прочетен: 406 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2022 05:30
Прочетен: 406 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 24.12.2022 05:30
Червена пелерина пак прелита,
при залез над заспалата земя,
тук нов живот се ражда, там отлита,
изсъхва корен, вие се дъга.
Сърце самотно в бурята от чувства,
напразно търси пристан и подслон,
за воплите му любовта е глуха,
тя слуша само своя камертон.
Загърната във наметало сиво,
тъгата се отбива пак при мен,
усмихва се тъй нежно и красиво,
ръката й целувам покорен.
Бъди до мен сестрице моя нежна,
последвай ме до сетния ми час,
и нека любовта не ни подвежда,
аз слушам вече само твоя глас.
В обятията твои ще живея,
прихванал тихо нежната ръка,
в очите ти омайни ще се рея,
твой верен роб ще бъда до смъртта.
при залез над заспалата земя,
тук нов живот се ражда, там отлита,
изсъхва корен, вие се дъга.
Сърце самотно в бурята от чувства,
напразно търси пристан и подслон,
за воплите му любовта е глуха,
тя слуша само своя камертон.
Загърната във наметало сиво,
тъгата се отбива пак при мен,
усмихва се тъй нежно и красиво,
ръката й целувам покорен.
Бъди до мен сестрице моя нежна,
последвай ме до сетния ми час,
и нека любовта не ни подвежда,
аз слушам вече само твоя глас.
В обятията твои ще живея,
прихванал тихо нежната ръка,
в очите ти омайни ще се рея,
твой верен роб ще бъда до смъртта.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.