НЕПОВТОРИМ!

 

Ела, дете мое , да изкачим
 

връх Вола с теб неповторим,
 

да остане този звезден миг-
 

допир със духът на Ботев! Вик
 

сякаш чувам глас от висинето,
 

където тегли ме още сърцето.
 

Герой, поет, борбен, всеотдаен,
 

макар понякога да беше краен,
 

бори се за Родина, народ свой,
 

на Вола го простреля враг- копой!
 

Не е доказано ли? То се знае
 

героите наши, него кой стрелял е
 

така той бе убит, бе покосен
 

на втори юни тоз паметен ден!
 

Ела , дете, ела, че баба знае,
 

много знае баба и не бае,
 

обича силно, но и силно мрази
 

враговете български! Полази
 

днес Родината наша змия-
 

многоглава отвън – чуждица!
 

Глава не скланяй, дете мое,
 

пази честта си, име свое
 

сега и в следващия век
 

живей и остани човек!

 

 стихове за Ботев от  Анита Христова Трифонова
sekirata cekupama