Морето реве, бушува,

душата моя не сънува,

вълни се бият на прибоя,

солената вода е моя!

Тъй искам да се потопя

в тази бездна -чернота 

да ме прегърне и пропие,

кармата моя да изтрие!

където спомените плачат

на моето сърце и влачат

коси буйни, разпилени

от грижи, болка, посребрени!

Забравям пясъкът, брегът!

Забравям любовта, грехът!

Море жестоко се обичаме,

безкрайно в синьо се привличаме!

Ти съществуваш -и достатъчно,

бурно, тихо, пясъчно!

Птиците не ще ме спрат,

слънчеви лъчи искрят!

Тъй много с тебе си приличаме,

бушуваме, ревем, обичаме...

сега при теб съм и мига

ще потопя във вечността.

Не се отдръпвай пред очите ми,

не заглушавай и ушите ми,

приеми ме цяла, жива,

човек бях аз не патка дива!



poezia avtor A.H.T . sekirata More jestoko se obichame

https://www.youtube.com/watch?v=7P9B0SQ8-l4