Болка изтича от моите очи

и там по- надолу душата пои.

Не мога да плача, а вия и вой

издава сърцето ми, плаче за свой!

Не мога да плача! Не мога да бягам!

Не мога да викам и да крещя!

Душата ранена от болка замря.

Спри своята песен, сърце, почини си,

да вдишам последните струи живот!

Аз нямам и плод!

Отнеха и него от мойта утроба!

Отнеха ми всичко!

Със дявола как да се боря?

 

Повей ми ветре! Охлади душата!

Че тя гори,гори сърцата

с проблемите горещи на деня.

В житейски грижи ме топи.....

Не искам вече да боли!

Отнеси ме някъде далече

при хора мили и добри,

а не клюкари зли,

които с злоба и охота

разпъват ме на кръст Голгота!

А ти сърце плачи!

Злото прогони!


 

https://www.youtube.com/watch?v=Qiz14jM4zDE

https://www.youtube.com/watch?v=JCxGzLMoy-c

https://www.youtube.com/watch?v=HQNQSyFxSSU



 "Болка е  не злоба" -поезия автор Анита Христова Трифонова