Душата ми къде е, моя,

красива лястовице бяла?

А твоята къде е мила,

къде, с кого е отлетяла?

Помисли ли за мен, кажи?

Щастлива си летиш на воля,

не виждаш моята неволя!

Избираш много, доста даваш

добра се пишеш, обещаваш.

Тешиш ме, да не плача казваш!

Но как детето да намеря,

да полетя, със теб да пея

когато битието мое,

не ми дава да се смея?

Душата ти била одрана,

отчаяно ревеш от глад,

на мен отвара от надежда

наливаш ми и пак, и пак

усмивки с вяра ми добавяш,

със думи сложни ти ме давиш!

Различни сме, с души далечни,

в различни гами пеем песни! 



https://www.youtube.com/watch?v=y03kLW69b8o

https://www.youtube.com/watch?v=5okeSgfcWwc

stihove  avtor Anita Hristova Trifonova  sekirata Dushite ni sa niakude daleche