Преплитат се болка и печал,

нещастие човешко, диво.

Като в маскарад и бал

танцуват образи фалшиво.

А дъждът вали, пропива ме,

за мен не иска и да знае!

Пак нечия съдба тече

и кой я управлява, вае?






Целуни ме под дъжда,

нека болката да спра,

нека всичко да простя,

позволи ми да сгреша!

Обич мога да ти дам

и прогизнал сам и ням,

този дъжд ме днес пропива,

позволи ми да направя теб щастлива!


стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata