Едната дърпа ме към съвършенството,

другата ме тегли към покоя,

спокойствието  на душата моя.

Съвършенство без буря се не стига,

но бурите омръзнаха ми.

Тия борби, почести и слава

това на мен не подобава.

В себе си да се затворя

и да престана да се боря

туй не е за мен.

Но ето, че подсказва ми сърцето

с борбата  си и гордостта,

с истината на уста как спечелих врагове.

Сега прегръщам ветрове,

облаци бели и сини,

птици и звезди любими.

С луната нощем аз мъдрувам

и Слънцето денем целувам.

Години минали печални

и дни тъжовни, тривиални

с пустинен пясък ви  покривам,

за правда, истина лобирам.

…………………………………………….

стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata