Народе мой, не мога да те жаля,
да те  обичам и да галя 
гербът лъвски, флагът наш,
продадени на турци, Сащ...!
Не мога да се примиря,
че живея сред стада
от овци бели, черноглави,
които за кране са!
Бави се кармата на тоз народ
тъй обречен на хомот!
не мога и не искам да лежа,
да падам, да се моля, да лъжа,
за да съм добре, овце,
не мога да съм и прасе,
защото чиста съм с душа на птица,
не ставам и дори за жрица
в държава мутринска проклета
от чуждицата превзета,
червени , сини цветове...
а всъщност все едни са те-
престъпници, крадци, злодеи, 
със скрити мисли и идеи!
Продажници на род, родина,
не са един ни двама трима,
те пасмен са голяма сган,
довършват тоз народ презрян!
А народът пее-блее,
да се опълчи той не смее,
убиват му дори децата,
крадът го, дерат му душата!
Но знам , това си заслужава 
щом спи не вдига врява,
потънал в кръв ,болка и срам
без самочувствие ни грам!
Народе мой, не мога да те жаля,
глава прекършваш ми, крила си паля,
по -добре да изгоря,
във тази смрат не ще умра,
като гергьовско агне приклана.
Не, няма да се аз предам,
народе мой, заспал, презрян!

Чест е голяма дума, която трудно се побира в малки хора

Болка това е ,не злоба ,гняв,
овца не съм ,човек съм с дух корав!