пак ще те подгоня.

Не пипай кокала ми,

гоня таквиз нахални като теб.

Не ще играя с тебе степ,

Ни казачок, ни ръченица,

не се представяй за тигрица.

Пий си млякото , не се ежи,

не се мъчи, не мож ръмжи

на мене стария булдог.

Не ми играй хип хоп.

Мяучи, мъркай не на мен,

звезди ще видиш посред бял ден.

Попитал старият козел

една козичка млада, бяла

кой рогцата и е взел и цяла

посърнала е , потъмняла.

Козлета нямала защо,

да вземе пример от прасчо,

свинята майка как грухти

и за прасенца си слухти.

Козичка млада обиграна

не била, затуй подхвана

 да блее, рита и подскача.

Я гледай си живота свой,

не си за мен, не си мой.

Ще скачам и не ще се бавя,

ще се съвзема, ще се изправя.

стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata