Не мога да поискам

нещо невъзможно!

Не може да не бие

сърцето ми тревожно!

За кой ли път те моля

за малко топлина,

за кой ли път измъчваш

моята душа!

Обичаш ме, нали?

За кой ли път крещи

във тебе ревността!

Защо тогава ти

за мене прелетя

мили, километри,

морета, океани

и с чувства тъй желани

звъниш ми в този час?

Обичам те и аз!

Целувай ме страстно, люби ме!

Нагоре към слънцето понеси ме!

Искам с него да светя,

света нека огрявам!

Ръцете не сваляй, не давам!

Облени от слънчева топлина,

целунати от разноцветна дъга,

прегърнати страстно от облаци сиви,

говорим със птиците  чудни красиви

с вятъра пеем, в небето лудеем.

Тук на земята не можем, не смеем.

Нека щастливи в небето живеем!

Защо ли питам се едно и също?

Защо ли мисля го за вездесъщо?

Защо надявам се на нечия помощ?

Защо не губя сила, мощ?

Защо около мене е тъма,

няма песни, танци, веселба,

любов и обич, доверие... Молба

към Господ Бог отправям аз сега.

Прости, прости им, Господи, прости,

обидите и хули, куп лъжи.

Аз се изправям и то не сама,

на себе си вярна ще остана.

И нека моята звезда блещука,

и нека да остана спомен тука,

ще знам, че съм оставила следа

на искрена и пламенна жена -