Очаквам някой да ме разбере

защо пиша тези редове.

Повей, ветре!

Охлади душата,

че тя гори, гори сърцата

с проблемите горещи на деня.

В житейски грижи ме топи…

Не искам вече да боли!

Отнеси ме някъде далече

при хора мили и добри,

а не клюкари зли,

които с злоба и охота

разпъват ме на кръст Голгота!

А ти, сърце, плачи!

Злото прогони!

Прегръща ме зората със обич, светлина,

във мен една усмивка слънчева изгря!

Целуват ме лъчите и галят ме така,

че огън във очите силно заискря!

И полетя душата със хиляди крила,

една звездичка малка в косите ми изгря.

Треперя като лист, щастие поглъщам,

светът със поглед чист със любов
прегръщам!

Шамар ударят ли ти,

подай си другата страна.

Не се страхувай от това,

че битият си ти.

Знам! Боли!

В бияча злото ще се върне,

ще го срази, ще го погълне.

И ако не веднага

по-късно няма да посяга.

Горчиво той ще съжалява

и Господ няма да прощава.

Доброто щом в душата ти  умира,

възмездието теб намира!

Горещо лято!

Пари в мен сърцето!

Зла участ го топи

и дава пак –„Заето“.

В друг ритъм искам да забие

или да спре.

Не вярвам във магии!

Не вярвам в чудеса,

но вярвам в силата човешка 

и знам добре…След всяка грешка

духът във мен се извисява,

със вяра злото покорява.

Искам да има Гилотина

за един, за двама, за седмина,

които убиват вярата човешка,

а после казват –„Грешка“.

С чувствата на другия не си играй,

от памтивека туй се знай.

Щом злото от душата ти извира,

спокойствие в омразата намира –

Обречен си! Бъди готов!

И няма Бог, който да прости.

Милост не чакай ти.

Една грешка се прощава,

но ако душата заслужава.

А животът отминава,

болката във нас остава.

Животът милост не раздава.

стихове и видеоклип автор  Анита Христова Трифонова sekirata