Сред природата красива

на Родината ни мила

най-ми е добре признавам

и най-дълго там оставам!

Навън няма как да спя,

а студено стана, зла,

 люта зима наближава

 някой мене поучава

 как да живея не сама

 пред компа колко да стоя.

Загриженост не е това,

а вмешателство сега

в живота колко ми остава

да доживея!

Слава не искам нито пари,

 а мир спокойствие да цари.

Затуй мечтая и жадувам

 и в сънищата го сънувам.

Не искам да съм птица в клетка,

нима бъркам нечия сметка?

Свободна искам да живея,

да се смея и  да пея!

стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata