Постинг
19.09.2021 23:03 -
САЩ - поредният труп в гробницата на империите
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1209 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2021 06:55
Прочетен: 1209 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 20.09.2021 06:55
/Поглед.инфо/ Старият свят се пръска по шевовете - и всеки ден това става все по-очевидно. В разгръщащата се нова Голяма игра всеки се опитва да заеме собствената си екологична ниша, за да осигури сигурност и икономическа стабилност, защото по-нататъшните събития ще се развиват по спирала. Бившият световен ред започва да се руши там, където изглеждаше най-силен и най-неразрушим - в САЩ, а след това вълните от геополитическа нестабилност се разпространяват по останалата част на света. Оттеглянето от Афганистан, продължителната украинска криза, която не е интересна за никого на Запад, глобалните сътресения около Тайван, отзоваването на френските посланици поради разпадането на договора за подводници и прочее, са само последица от разтърсения из основи колос.
Навремето разкъсването на Съветския съюз се случи в Москва, силите на ентропия и разлагане обхванаха столицата, а след това Съюзът се напука, а с него и целият съветски блок (преди това между другото се проведе отстъплението от Афганистан - далеч не толкова забързано и позорно, както демонстрираха САЩ). Последните съветски контраелити успяха да завземат властта, защото безусловното господство на държавата в идеологическата сфера беше загубено. Тогава цялата съветска история, герои, идоли отидоха под ножа. Едно геополитическо пространство се превърна в разкъсана мозайка.
Същото се случва сега в Съединените щати - и ние, разбира се, няма да тъгуваме за това дълго време, но желаем на всички страни в конфликта успех в тяхната борба: както на „цветните“, така и на белите , и на републиканците, и на демократите, и ЧЖИЗ, и на белите англосаксонски протестанти, и на представителите на ЛГБТ. Конфликтът в самата сърцевина на еднополюсния свят продължава и отстъпва от настоящия дневен ред към дълбините на историята. Все по-често американското общество обсъжда въпроса дали САЩ се основават на принципите на свобода и равенство, или на робство и потисничество. Тези, които си проправят път в политическия елит, изобщо не помнят за заветния “град на хълма“ и религиозните бащи-основатели, а по-скоро робството и унижението. Вземат се съответните политически и външнополитически решения.
Като цяло в дълбините на световните елити, и не само на западните, продължава интензивно обсъждане на моделите на бъдещето. Някои, като Китай, се придържат към миналото си: премахват елементи на разлагащата поп култура, въвеждат задължително показване в медиите на образа на истински мъж, подкрепа за семейните ценности и традиции. Поднебесната империя е все по-привлекателна със своето вековно минало и традициите на имперски Китай. Както и Турция, която провежда политика в стила на неоосманизма и пантюркизма.
Други, като европейци и американски демократи, водени от Джо Байдън, залагат да стерилизират историята си и да се борят с миналото, което мнозинството от населението не подкрепя. В тази връзка съвсем наскоро в Съединените щати беше демонтирана величествена статуя на лидера на Конфедерациите генерал Лий, която украсява град Ричмънд от 1890 г. насам. Разцеплението в американското общество навлиза дълбоко в историята.
Либералният проект за Фукуяма приключи и талибаните са само симптом и отговор на предизвикателството на времето, връщане към архаизма и племенните отношения в Афганистан. Тук няма супер хитър заговор на специалните служби. Има едно нещо - провалът на американската политика на държавно изграждане извън САЩ. Афганистан на президентите Хамид Карзай и Афраф Гани са американски “Села на Потьомкин” с трилиони долари от американския бюджет. Държавата, създадена от американците, се срути като къща от карти, веднага щом престана пряката подкрепа от чужбина.
Либералният футурист Франсис Фукуяма говори за това в последната си статия "Бъдещето на американската мощ". Според него краят на американската сила и разрушаването на стратегията за имперско господство са дошли: „Всъщност - пише Фукуяма, - краят на американската ера дойде много по-рано. Освен това причините за слабостта и упадъка на Америка са по-скоро вътрешни, отколкото външни. Страната ще остане дълго време велика сила, но влиянието ѝ не зависи от външната политика, а от това дали може да се справи с вътрешните проблеми. Американското общество е дълбоко разделено и не може да намери общ език по нито един въпрос. Този разрив започна по традиционните политически теми като данъци и аборти, но оттогава метастазира в ожесточена културна война на две идентичност. Обикновено голяма външна заплаха - например глобална пандемия - е причина гражданите да се обединят около обща реакция. Но сега епидемията изостри разделенията в Америка." Всъщност САЩ вече не могат да разчитат на известната си „мека сила“, изградена върху привлекателността на политическите институции и начина на живот. Невероятните перверзници, затлъстелите и болни хора, здравната система, неспособна да се справи с пандемията, превземането на Капитолия и партийната геронтокрация едва ли могат да привлекат никого.
Резултатът е припряното търсене във всички краища на света за алтернатива на американските „чадъри“: геополитически, идеологически и икономически. Така отслабването на единната резервна валута, съсредоточена в САЩ, неизбежно ще доведе и вече води до създаването на икономически макрорегиони, обединени от принципа на цивилизационна близост с центровете в Берлин, Пекин, Москва, Делхи. Отсега нататък нататък, икономическо спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Америка вече се опитва да рестартира европейския проект, като отхвърля доскоро основния партньор - Великобритания - и залага на Германия. Европа, особено след инцидента с френски подводници, ще става все по-независима, но при това по-малко русофобска.
Китай ще засили своята икономическа мощ и ще разпространи влиянието си в региона, притискайки Япония и довеждайки ситуацията с Тайван до логичен край (според сценария за „завръщане в родното пристанище“).
Следвайки геополитическата логика на момента, Русия ще пресъздаде около себе си пояс за сигурност около границите на Съветския съюз. В този смисъл ситуацията в Афганистан частично е в полза на Москва, тъй като ще тласне режимите в Централна Азия към диалог със светска Русия, а не с брадатите другари от Кабул. Русия, като Хартланд, ще държи „златната карта“ в ръцете си, поддържайки баланс между САЩ, Китай, Европа и ислямския свят.
Решаващото господство обаче може да се постигне по различен начин. Всички шансове за успех в това състезание имат единствено тези, които предлагат на света своя модел на алтернативно бъдеще и показват със собствения си пример неговия успех. Всяка година и особено след парламентарните избори идеологизацията на външните и вътрешнополитическите процеси в Русия ще расте.
от Олег Розанов
Навремето разкъсването на Съветския съюз се случи в Москва, силите на ентропия и разлагане обхванаха столицата, а след това Съюзът се напука, а с него и целият съветски блок (преди това между другото се проведе отстъплението от Афганистан - далеч не толкова забързано и позорно, както демонстрираха САЩ). Последните съветски контраелити успяха да завземат властта, защото безусловното господство на държавата в идеологическата сфера беше загубено. Тогава цялата съветска история, герои, идоли отидоха под ножа. Едно геополитическо пространство се превърна в разкъсана мозайка.
Същото се случва сега в Съединените щати - и ние, разбира се, няма да тъгуваме за това дълго време, но желаем на всички страни в конфликта успех в тяхната борба: както на „цветните“, така и на белите , и на републиканците, и на демократите, и ЧЖИЗ, и на белите англосаксонски протестанти, и на представителите на ЛГБТ. Конфликтът в самата сърцевина на еднополюсния свят продължава и отстъпва от настоящия дневен ред към дълбините на историята. Все по-често американското общество обсъжда въпроса дали САЩ се основават на принципите на свобода и равенство, или на робство и потисничество. Тези, които си проправят път в политическия елит, изобщо не помнят за заветния “град на хълма“ и религиозните бащи-основатели, а по-скоро робството и унижението. Вземат се съответните политически и външнополитически решения.
Като цяло в дълбините на световните елити, и не само на западните, продължава интензивно обсъждане на моделите на бъдещето. Някои, като Китай, се придържат към миналото си: премахват елементи на разлагащата поп култура, въвеждат задължително показване в медиите на образа на истински мъж, подкрепа за семейните ценности и традиции. Поднебесната империя е все по-привлекателна със своето вековно минало и традициите на имперски Китай. Както и Турция, която провежда политика в стила на неоосманизма и пантюркизма.
Други, като европейци и американски демократи, водени от Джо Байдън, залагат да стерилизират историята си и да се борят с миналото, което мнозинството от населението не подкрепя. В тази връзка съвсем наскоро в Съединените щати беше демонтирана величествена статуя на лидера на Конфедерациите генерал Лий, която украсява град Ричмънд от 1890 г. насам. Разцеплението в американското общество навлиза дълбоко в историята.
Либералният проект за Фукуяма приключи и талибаните са само симптом и отговор на предизвикателството на времето, връщане към архаизма и племенните отношения в Афганистан. Тук няма супер хитър заговор на специалните служби. Има едно нещо - провалът на американската политика на държавно изграждане извън САЩ. Афганистан на президентите Хамид Карзай и Афраф Гани са американски “Села на Потьомкин” с трилиони долари от американския бюджет. Държавата, създадена от американците, се срути като къща от карти, веднага щом престана пряката подкрепа от чужбина.
Либералният футурист Франсис Фукуяма говори за това в последната си статия "Бъдещето на американската мощ". Според него краят на американската сила и разрушаването на стратегията за имперско господство са дошли: „Всъщност - пише Фукуяма, - краят на американската ера дойде много по-рано. Освен това причините за слабостта и упадъка на Америка са по-скоро вътрешни, отколкото външни. Страната ще остане дълго време велика сила, но влиянието ѝ не зависи от външната политика, а от това дали може да се справи с вътрешните проблеми. Американското общество е дълбоко разделено и не може да намери общ език по нито един въпрос. Този разрив започна по традиционните политически теми като данъци и аборти, но оттогава метастазира в ожесточена културна война на две идентичност. Обикновено голяма външна заплаха - например глобална пандемия - е причина гражданите да се обединят около обща реакция. Но сега епидемията изостри разделенията в Америка." Всъщност САЩ вече не могат да разчитат на известната си „мека сила“, изградена върху привлекателността на политическите институции и начина на живот. Невероятните перверзници, затлъстелите и болни хора, здравната система, неспособна да се справи с пандемията, превземането на Капитолия и партийната геронтокрация едва ли могат да привлекат никого.
Резултатът е припряното търсене във всички краища на света за алтернатива на американските „чадъри“: геополитически, идеологически и икономически. Така отслабването на единната резервна валута, съсредоточена в САЩ, неизбежно ще доведе и вече води до създаването на икономически макрорегиони, обединени от принципа на цивилизационна близост с центровете в Берлин, Пекин, Москва, Делхи. Отсега нататък нататък, икономическо спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Америка вече се опитва да рестартира европейския проект, като отхвърля доскоро основния партньор - Великобритания - и залага на Германия. Европа, особено след инцидента с френски подводници, ще става все по-независима, но при това по-малко русофобска.
Китай ще засили своята икономическа мощ и ще разпространи влиянието си в региона, притискайки Япония и довеждайки ситуацията с Тайван до логичен край (според сценария за „завръщане в родното пристанище“).
Следвайки геополитическата логика на момента, Русия ще пресъздаде около себе си пояс за сигурност около границите на Съветския съюз. В този смисъл ситуацията в Афганистан частично е в полза на Москва, тъй като ще тласне режимите в Централна Азия към диалог със светска Русия, а не с брадатите другари от Кабул. Русия, като Хартланд, ще държи „златната карта“ в ръцете си, поддържайки баланс между САЩ, Китай, Европа и ислямския свят.
Решаващото господство обаче може да се постигне по различен начин. Всички шансове за успех в това състезание имат единствено тези, които предлагат на света своя модел на алтернативно бъдеще и показват със собствения си пример неговия успех. Всяка година и особено след парламентарните избори идеологизацията на външните и вътрешнополитическите процеси в Русия ще расте.
от Олег Розанов
ДЕВЕТ КРИМИНАЛНИ МЕСЕЦИ СКРИТИ ОТ МОНОПО...
Това вече го играхме. Същите клоуни
Тъжни новини за псевдонационалисти
Това вече го играхме. Същите клоуни
Тъжни новини за псевдонационалисти
Следващ постинг
Предишен постинг
Америка вече се опитва да рестартира европейския проект, като отхвърля доскоро основния партньор - Великобритания - и залага на Германия. Европа, особено след инцидента с френски подводници, ще става все по-независима, но при това по-малко антируска може би?!
цитирайпоклони на Русия за руския газ.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене