Самотата моя не ме плаши,
писна ми от подлеци,
писна ми и от крадци,апаши,
от лицемери, хора зли!
Едничка днес честта остава
и моето бедно сърце,
което не търпи,не дава
да падам в нечии нозе!
Какво е любовта ви питам,
не любовта към мъж жена,
заради нея аз излитам
и моля се- О,небеса,
подарете ми покоя,
без истина не се живее,
живот не искам като тоя,
за правда туй сърце копнее?!
Вълчици,кобри,хамелиони,
лешояди,мекотели
нямам за вас милиони,
достатъчно от мен сте взели.
Човешкото във вас го няма,
живот-илюзия-измама,
идваш и няма те,мгновение,
нима успешно сме творение?
Живот кошмарен,плач,сълзи,
а там във ляво тъй боли,
раздирам със вик тишината,
какво остана ми,горката?
Стълба няма да градя,
по лесно е да полетя
дори в мечтите мои дивни,
години тежки,непосилни!
Жребий, късмет,родена днес,
във нечий не,във моя чест
камбани бия,не се предавам,
вярна на себе си оставам!


cekupama