ПОЧИВАЙ В МИР! ТУК НА ЗЕМЯТА ТАКИВА ,
КАТО ТЕБЕ МОМИЧЕТА..НЕ ГИ ПРИЕМАТ,ЗАЩО ЛИ?! 
Защо ли вече не сме.....НЕ СМЕ ДОРИ НАЦИЯ?!!

"В памет на Румяна Алексиева от Плевен / Румито/Румката ........... 
Задушавам се, изпотявам се, настръхва ми косъма от тази безмерна, безсрамна, скверна и канибалска общност от хора, наричащи себе си нация и радетели за човеколюбие и равноправен идеал м/у всички.Хора, които по някаква неясна причина, остават без никаква, каквато и да е национална мисия в тази история на България.Чувството им за отговорност е не за благополучието на изоставащият народ, а за своето лично, собствено "тъпчене, лапане и разположение" !? Мина непълна година от 1-вият път, когато открих случайно тази история и още не мога да я забравя!Както и това:Преди няколко години си взехме 1-но малко котенце с жена ми, но толкова малко, 4е си беше току що прогледнало - бебе, иначе казано!Гледахме го с голяма радост! Спеше м/у нас в леглото! Почти постоянно си играехме с него! Наложи се да сменим квартирата и то доста високо -- на 6-тия етаж. Мина малко време и се случи лошото. Котенцето падна пред очите ни от терасата. Скочих уплашен да погледна, надвесвайки се надолу и видях как летеше падайки , .......... но онова което се запечати тогава в паметта ми бе погледът му. То, за момент ни гледаше падайки, уплашено и неразбиращо към нас, които бяхме отгоре. Няма да описвам мъките в които умря горкото. Това котенце ще остане за цял живот в съзнанието ми! За цял живот ще се обвинявам и ще ми е мъчно за него! Винаги ще е пред очите ми! Тази тъжна история, станала трагедия за тези хора е другото нещо, което ме натъжи много и което не ще забравя никога! Това невинно, младо създание Румяна, е трябвало да се измъ4ва толкова дълго и загине така нелепо със всичките усещания за болка и страдание само, заради некадърността, неграмотността и калното спокойствие и бездушност на онези наричащи се български от Плевен лекари - една цяла болница сякаш нарочно изтезаваха и убиха това дете .......... ___________________________________________________________________________________________ Румяна Алексиева щеше да стане на 21 години този месец - на 17 януари. Щеше, ако не беше починала на 26 август, м.г. Според издадения смъртен акт момичето е починало заради хроничен обострен хепатит. В дадената на близките й епикриза пък пише диагноза “кома с неустановен произход” и придружаващо заболяване хроничен хепатит Б. Не само заключенията на лекарите от плевенската болница “УМБАЛ-д-р Георги Странски” са различни. Твърде разностранни са също така прилаганата терапия и местенето от отделение в отделение в продължение почти на 2 месеца. Накрая изписват Румяна след “чудодейно” стабилизиране на състоянието, а на следващия ден тя умира вкъщи. Тези втрещяващи обстоятелства разказа Велизар Илиев, втори баща на младата плевенчанка, която е отгледал от 4-годишна. Той е поискал съдействие от адвокатите към Центъра за защита правата в здравеопазването, тъй като смята да потърси съдебна отговорност на някои от лекуващите лекари на дъщеря му.Румяна Алексиева останала без баща още докато била бебе, но майка й се омъжва повторно, когато детето е на 4 годинки. Скромно, възпитано, кротко момиче, с амбиции да учи икономика - така я описват близките й.Мъките й започнали на 27 юни, когато Румяна вдигнала висока температура - 41градуса. Родителите й потърсили “Бърза помощ” в Плевен, но те отказали да дойдат и ги насочили да се обърнат към личния лекар. Момичето отива при него на следващия ден, а поставената диагноза е ангина. Джипито й назначило антибиотик. Високата температура обаче не спадала и вечерта родителите й отново се обадили в центъра за “Спешна помощ”. Пристигналият лекар само потвърдил диагнозата, поставена от личния лекар.На следващия ден Румяна вече нямала температура, но нямала и апетит. Появило се тежко повръщане, дори вода не можела да приема. Така на четвъртия ден от лечението родителите й отново извикали линейка и този път спешният екип преценил, чеорганизмът на момичето е силно обезводнени трябва да я откарат в Спешното отделение на градската болница, за да я включат на системи. Там направили обстоен преглед на Румяна и установили, че има гастрит и ниско кръвно налягане. Направили също така кръвни изследвания и рентгенова снимка.“Тъй като бяха й инжектирали диазепан, от Спешно отделение я отведохме в заспало състояние, носейки я на ръце. Лекарят ни каза, че така ще бъде около два дни (омаяна). Румяна изкара в това състояние 24 часа. Тогава отново извикахме личния лекар, а той от своя страна “Бърза помощ” и пак я откараха в Спешно отделение. Наново изследвания, рентгенови снимки, скенер, кръвни изследвания, направиха и лумбална пункция, и също не уточниха диагноза. Пратиха я в инфекциозно отделение, а оттам понеже е получила гърчове, я местят в САРИЛ (Сектор по анестезиология, реанимация и интензивно лечение) към УМБАЛ-Плевен. Приеха я на 2 юли в състояние на кома, с неизяснен произход”, обясни вторият баща на момичето.От 2 до 9 юли тя е в кома, с полиорганна недостатъчност - остра чернодробна, остра бъбречна и остра дихателна, пише в заключението от проверката по случая на местната РЗОК. От 16 юли Румяна е с парализа на долните крайници, а на апаратна вентилация (т.е. на изкуствено дишане) от 18 до 28 юли.“Ако е била още в самото начало в кома, защо не я вкараха направо в интензивното отделение, а я държаха почти целия ден в спешното? Оттам тръгват мъките, както на Румяна, така и нашите. Лекарите не ни даваха информация. Отговаряха: “Не знаем, ще чакаме, Бог ще реши” и т.н. Падал съм на колене, целувал съм им ръцете, за да я спасят, а те казваха, че правят всичко необходимо”, допълва Илиев. Когато доведената му дъщеря излязла от комата, лекарите не казали на родителите й, че долните крайници на младото момиче са парализирани. Това им съобщила пациентката. След комата Румяна се чувствувала добре, хранела се, помнела всичко. “Държаха я заради парализата на краката, но горкичкото разви пневмония. По-късно д-р Димитров от САРИЛ решил да направи някаква централка, тъй като нямало място къде да слагат системи, но за съжаление йпробил левия бял дроби тя получи пневмоторакс. Тя не им се сърдеше - казваше: те без да искат, те ще ме излекуват, но уви стана обратното. Не й повярваха, че не й достига кислород. Мислеха, че се глези, само за да я аспирират и я изписаха. Но предния ден, преди да я изпишат, я заснех с личния си телефон. Ясно личи от снимката в какво състояние е изписана и дали не е изоставена от медицински грижи. Не казвам, че не са я лекували, но не знаеха от какво и всеки консулт доказва, че не са били наясно за болестта й. Казваха, че постоянно й се назначават нови, скъпоструващи антибиотици, но те се делят на групи и ако помагат за едно, то вредят на друго”, кахърно разказва покрусеният мъж.Според заключението в епикризата статусът на Румяна при изписването е следният: “стабилно общо състояние, ориентирана, контактна, адекватна, без температура, приема течности и храна през устата, нормално кръвно налягане, ефективно спонтанно дишане, вертикализирана (б.а. т.е. изправена на крака)”, а момичето не е можело да ходи! Изходът на заболяването според епикризата е “с подобрение, за домашно лечение”.“Замина си едно прекрасно същество от този свят, в такъв момент, в който животът й предлагаше своите блага. Трябва ли да се обръщам към световните медии, за да се види безсърдечието на лекарите в родината ни.Не се боря за пари и слава,тя си отиде и нищо не може да я върне. Искам само лекарите да кажат: ,,Да, сбъркахме в преценката си, не трябва да се ръководим от лични подбуди и интереси, преди всичко здравето и грижата на пациента, та дори да не получа заплатата си.” Когато я изписаха, аз казах на лекаря д-р Любенова: “Докторе, та тя не може да диша, не е ли за друго отделение, където ще се полагат адекватни грижи? Тя ми отговори, че никой не я искал в отделението си. Попитах я има ли нужда да закупя кислороден апарат и тя каза, че нямало такава нужда, пък и да има, не мога да си позволя да го закупя. Румяна до края казваше, че не й достига въздух! Странното в този случай е, че никъде не се споменава за д-р Димитров, който й пробива левия бял дроб. Той също е от екипа на САРИЛ и е лекувал Румяна, но от него не са взети обяснения, просто той не фигурира в проверката. След този гаф го пуснаха в непредвиден отпуск”, споделя Илиев.Той е подал жалба до РЗОК-Плевен, откъдето му отговорили на 22 октомври. В заключението на експертите от местната Здравна каса пише, че хепатитните маркери на момичето са отрицателни, което значи, че не е имала хроничен хепатит Б. В издадената от болницата епикриза пише, че пациентката е била в кома с неустановен произход и придружаващо заболяване хроничен хепатит Б. Постъпила в САРИЛ на 2 юли, а е изписана на 25 август. На 16 юли състоянието на пациентката рязко се влошава, в резултат на белодробен оток, на фона на двустранна пневмония. На 23 август, при поредна консултация на инфекционист, той заключава, че пациентката е в тежко общо състояние, с променлива температура и парализа на долните крайници. Два дни по-късно пациентката е изписана, като в епикризата пише, че е в добро здраве, чудят се дори в РЗОК-Плевен.Те заключават, че има нарушенияв условията и реда на оказаната медицинска болнична помощ, че лекари без специалност самостоятелно са лекували, без присъствието на колега с придобита специалност, каквато изисква законът. Освен това родителите на Руми са били накарани с две рецепти да купят медикаменти, които са включени в клиничната пътека, по която тя е била лекувана. От РЗОК-Плевен уверяват, че лечебното заведение ще бъде санкционирано заради тези нарушения.Дни преди Коледа излезе и заключението на градската прокуратура, което гласи, че не са открили виновни по случая, а причина за смъртта е сърцето. В епикризата обаче пише, че сърцето на момичето е без отклонения при изписването?!“Така практически лекарите са оневинени. Как е възможно да я изпишат в такова тежко състояние? Няма безнадеждни състояния в медицината. Фаталното стана, след като й пробиха белия дроб. Аз съм се чудил какво да продам от къщи, за да плащам за лечението й. Знаете ли, че дори за посещение на близък в реанимацията се плащат по 10 лв. на ден! Това е официално съобщение, залепено на вратата. Обвинявам цялото отделение на САРИЛ-Плевен и всички лекари, взели участие в лечението на Румяна. Ние със съпругата ми ходехме там всеки ден - те си печаха вътре чушки и правеха салати. Лекарите явно прикриват нечия грешка. Направете всичко възможно, за да не се случва това и с други деца! Спрете безсърдечието и безхаберието на българските лекари, на които поверяваме здравето и живота си”, със сълзи реди вторият баща на Румяна. " от нета
 Румяна преди смъртта си







Последната й усмивка след комата




ДОКОГА ..... ?!!!!!!????? КАРМА  ЛИ Е ТОВА НА НАРОДА МИ ИЛИ ПРОСТО СМЕ СЛАБИ, НЕГОДНИ ЗА НИЩО?!                

безмълвна.

няма какво да кажа....това чаровно дете....и така да си отиде....нямам думи....доживотен затвор за тези чудовища.И пак ще им е малко....Поклон пред кончината.Съболезнования на родителите.