На мен и дъщеря ми кой завиди?
Съдба това е,кой обиди
моята душа изстрадала?
Не съм отказвала,а съм помагала,
дори на свойте врагове,
път съм прокарвала през снегове.
Сърца ледени съм сгрявала,
любов,обич съм раздавала,
за мене нищо не остана
и майчината ми вземаха,рана
зинала е цяла яма,
болка мъчи ме голяма!
Не прося обич и любов,
харесване,път нов
къде да търся във пустиня?
Аз не искам милостиня!
Живея с мойто аз такава
съм-истинска и права,
доказвала съм не веднъж,
че силна съм във пек и дъжд.
За някои съм неразбрана,
друг път не ще да хвана
заради завистта и подлостта,
злобата и пошлостта!




Ще загася огъня във моето сърце,
дано на някои им стане по добре,
ще плача тихо, дълго след това,
но ще остана вярна, истинска!
Сълзите ми дано пропият
и болката във мен измият,
че неразбрана и сама
за някои съм аз сега!
На тези някои не разчитам,
нито пък искам да ги питам,
защо посягат ей така
на нечия добра душа!
Туй е на Господ отредено,
а на човека забранено,
съдби различни да решава
и чужд живот да направлява.
Аз огъня ще загася
и после кротко ще заспя,
със мойте ангели добри.
Господ мой, прости!

"Ще загася огъня във моето сърце,
дано на някои им стане по добре,
ще плача тихо, дълго след това,
но ще остана вярна, истинска!"
Точно в Този момент - изпитвам такова чувство! Аз съм Огнена натура, емоционална ... Но Често ми се случва напоследък "Да гася Огъня в сърцето и тихо да поплача"!
Поздрави! Ан