Ако дойдеш няма да е като преди!
Ако не дойдеш няма  да ме боли!
Ще знам че твоята съдба
се разминава с моята,
че хора сме различни,но с мечти-
несбъданати,объркани...уви!
Ако те чакам няма да е като преди!
На прага -не, а вътре у дома 
вършейки си моя работа.
Времето измива всички рани,
времето ни прави по силни от лани,
когато тръпнех във очакване,любов,
но вече знам,няма за нас път нов.
По път отъпкан с теб вървим,
един от друг не се боим,
книги прочетени сме,няма изненади,
голямата любов я няма,няма награди!

Исках само да ме обича,
а не за секс по мен да тича,
но не става,не се получава,
времето краде,взима,не дава!

Звучи истински и вярно.

Ври ти душата Секира.
Толкова истинско пишеш,
стихия непокорна поетична
с поезия лична, но отлична!
Оценката моя я знаеш,
кротко и умно твориш си,
а тези които те лаят, знаят
че лазят в нозете ти завистливо.....

Истинна съм,вижда се,но как
да променя глупака и простак !?

После не е същото, някак се е прекършило нещо в теб, това е като счупена и после лепена ваза...