За царица мислиш се, но дали си?
За талантлива мислиш се, но от кои си?
От тези дето някой ги крепи
или от тези дето свалят им звезди?
За красива мислиш се, но не,
заблуждаваш се, така ти е добре
да се навиваш, самоуспокояваш,
че хубостта ще те спаси да се надяваш.
За права мислиш се, виниш
приятелят най близък твой,
а на враговете си пълзиш
в краката им. Надаваш вой.
Останала си без приятел свой.
Греховете са си твои.

Недей да го ревнуваш ти от мене,
Че аз не съм жена, а светъл дух.
Във твоите обятия ще стене,
за твоята душа обаче глух.

Недей да ме обливаш със омраза,
че аз не съм и капчица виновна.
Омразата е твърде зла зараза,
отблъскваща искрицата любовна.

Отстъпвам ти го, денем, или нощем
сърцето му сама си го върни,
От него си поискай свойто още
простиш ли му без свян го прегърни.

Че вие сте си истинска прилика,
еднакво талантливи, надарени,
Като врабчета пойни чуруликате
задружно, или пък на смени.