Гледаше някъде в пространството.По всичко личеше,че нищо не виждаше. Беше напрегната. Всичко, което беше преживяла беше прекалено много за нейните 27 години. Беше се отвратила изцяло от човека, като живо същество. Срещала беше всякакви, но истински човек не! Всички я лъжеха, мамеха,използваха и и се подиграваха, а определено тя не го заслужаваше. Всичко и беше на мястото и естествено красива, и образована, и прекалено добра – мека по характер. Но беше.

Вече озлобя, озвери се и понеже я беше страх,беше бита и какво ли не от онези (та полицията,лекарите,съдът бяха с тях и не само те ) и нямаше на кого да си го изхвърли

във вид на агресия , освен върху предметите, дрехите и най близкият и човек, който единствено се реши да я приюти. В някои случаи не е майката. Наистина от майка до майка има разлика, от баща до баща също, както и от дете до дете. Старите хора казват: Имаш пет пръсти на ръката и не са еднакви.

Изплува споменът и за апартамента, който и взеха, спестените и пари, които и прибра уж на заем човекът на който тя вярваше безприкословно, с който живя три години и който се харчеше по нея,но тя го слушкаше винаги,което сега и коства пълен срив и разоряване. Вярваше на всички чужди, но не и на този човек,който единствен сега я приюти такава –болна, разорена, обрана, без работа, тотално срината и озлобена на целия свят. Кой каквото и да и бе направил тя знаеше много добре, че това което сам човек си направи сто човека не могат да му го направят. Знаеше, но беснееше, агресията я поглъщаше,беззащитността и я подлуждаше. Търсеше истината, правдата, но….Не можеше сама да се осъди, че самата тя не е слушала добрите съвети на добрите хора твърде малко в днешно време. Това я побъркваше. Птичето бе кацнало на рамото и, а тя го изпусна, а и загуби всичко свое, дори и желание за нормален живот. Живееше ден за ден, не виждаше смисъл в нищо. Бе видяла много, знаеше прекалено много за годините си и може би и за това старите и „приятели” и „приятелки” най вече от столицата не я оставяха. Целта бе много ясна –да докаже пред всички,че не другите са и виновни,убийците не са те –фирмата, която я измами и обра, разболя и нейните, нейният приятел последният, в който тя се бе хванала, като удавник за сламка. Целта бе….и още се гони тъпата цел, тя усещаше, че я влачеше към дъното…да затъне,да потъне съвсем!Да се срине съвсем, да я няма. А точно онези леките момичета, не само нейни бивши колежки дори и фалшиво изглеждаха щастливи със семейства, деца и здрави.Тя не можеше вече да се бори, прекалено бе тъпкана с разни лекарства, а за да се стигне до там бе упойвана пак от тези си „приятели” и ”приятелки”,за да върши глупости, нарушения на обществения ред,да се излага. Как да се защити и тогава и сега? Тя бе сама, съвсем сама в големия град и прекалено красива, за да е незабележима. Беше и си е остър характер,с остър език и с това дразнеше най вече мъжете,шефовете си,които бяха повече шизофреници, мутрите около нея просто бяха лакеи на онези горе. Никой не искаше да и помогне, напротив дори и изпращаха пари и я пращаха да ходи точно там,макар далече от столицата вече,там при техните хора,които продължаваха да я манипулират и тровят. Нямаше полиция, няма, няма и съд,прокуратура,няма и лекари,държавни институции в помощ на човека…няма, нищо няма в тази абсурдан държава! Ако все пак фигурираха, то това наистина е само фигурация,защото корумпирани бяха и са всички институции. Тя обичаше водка с портокалов коктейл,обичаше и други неща,на които я бяха научили подала се не само на химията ,с която и се въздействаше особено тогава. Имаше вече доста пороци, но беше човек, а се държаха с нея, като с животно! И тогава и сега най вече,когато е без пукнат лев,с лабилна психика и зависима. Нали те така искаха, това е трик прилаган не само на нея,знаеше го,но беше вече късно. Вече озлобя, разболя се, нямаше дори дрехи,

всичко от тогава го изхвърли да не и припомня онзи живот, онези хора,но по скъпите дрехи онези си ги прибраха.Помни случаят ,когато приятелят и изпрати човек с цял джип да си обере всичко купено от него. Заплашваше брат и по телефона в разговор с майка и. Но това превеха и онези от фирмата,те пък щяха да извият шията на майка и,

че писала в интернета срещу колежките и,щяли да и вземат панелното жилище,ей така,за да ги оставят и двете на улицата. Тя видя че човеке едно хищно животно, зло, диво куче, чакал и каквото и да е там, но не и онзи човек, който Господ е създал и благословил. Как може за толкова години да не срещне истински човек,поне един?!

Беше и в други държави и то пак с хитрина я изведоха, а я върнаха обрана и полу жива,

натъпкана с психотропни и наркотици! Но защо?! Пак излъгана, наивно вярваща,защо?!

Защото нямаше избор. Винаги е рискувала-сто процента риск, винаги, няма друго в какво да се хване. Няма избор. Нямаше си никой, а когато имаше пари, взеха и ги и пак с хитрини! Водиха я по лекари,още там в столицата,най вече приятелят и, които вместо да я лекуват я тровеха с психотропни,тя вършеше глупости и последва и уволнение освен разбито здраве и лабилна психика. Амнезия. Много неща вече не помнеше, неща които и сториха,те това искаха, имаха властта, парите, а тя бе никоя. Беше сама,беззащитна,но и прекалено доверчива. Характер.

Сега се прибра в малкия град при един човек,който я прие в домът си и се чувства по спокойно,но и тук я намериха.Канеха я по купони,почерпки,тровеха я ,използваха я, лъжеха я,мамеха.Правеха това,за да угодят на кефа си, да се гаврят с човешкото в нея.

Опияняваха се от това,от това отмъщение и злорадстваха. А тя не можеше да се откъсне, въртеше се в омагьосан кръг. Трябваха и пари, много пари. Искаше да върне охолният си живот и полудяваше от безисходицата. Те като че ли напук и даваха, пращаха пари, дори от оня град Харманли! Столичани я държаха в примка,играеха си с нервите и, дразнеха я по телефона,подиграваха се, смееха се на наивността и, че има връщане назад. При нея нямаше такова, нямаше и как да има. Всичките тези сеирджии,

убийци гледаха как тя потъва,самоубива се, помагаха и без тя да се усеща. Защо да я убиват те и после…неприятности. Нека да се види,че тя си не струва.Но това не е така,

тя го знаеше и много умни хора го знаят,защото и най здравият ум и разсъдък не издържа атакуван от химия. Всички знаеха какво правят на мозъка психотропните особено с алкохол, защо не и дрога. А после арабите били използвали химическо оръжие. Тя проклинаше всички мъже и злобни, както ги наричаше курвички.

-Спри с тази агресия! Запази малкото човешко, което ти остана.

-Не мога. Прекалено е късно. Всичко ми взеха,дори здравето.Майната му на живот скапан!

Изведнъж нещо изтрещя,едно врабче се удари в сателитната чиния и падна през отворения прозорец в стаята.Не беше на добро.Сети се как в столицата някой и хвърляше постояно умрели врабчета на терасата. Сети се как майка и и каза,че сънувала едно врабче да се бие в стъклото на стаята и и накрая пробило стъклото,но паднало мъртво на пода. Това било по времето преди да влезне в онази фирма,която и взе здравето и уби мечтите и, името и. Изпищя,хвърли се на леглото,поиска да заплаче,но не можа,до там бе стигнала. Вече не можеше да плаче. А да се смее отдавна не можеше.Бе забравила и да пее, а го правеше добре.Тези които пееха и пеят по зле от нея,изкуствено красивите останаха там при онези пари-големите. Така си мислеше. Но за онази месомелачка там в столицата тя не искаше да си спомня.Та нали един от всичките и каза,че ще я прогони от столицата с цената на всичко. Онази най старата,най обиграната….и стори най много злини,тя никога няма да я забрави.Не разбра самозащо им трябва живота и. Изцяло я сринаха, нима толкова много неща знаеше за онзи ”подземния”свят. Едва ли. Та тя беше никоя. Нали направиха всичко възможно да я изкарат и луда. Да не се вярва на приказките и, а и да е без пари, безпомощна, да се раздава на дребно, да няма работа за нея. Защо? Нима толкова няма други….Защо тя? Защо? Удари с юмрук огледалото, само то бе здраво в стаята и освен мебелите и кръвта потече. В останалите парченца в рамката на огледалото виждаше не себе си, а едно изпито,бледо лице на млада жена не само отчаяна тотално от живота,а един звяр в човешки все още женски образ,който бе способен на всичко и с всеки. Нямаше спиране. Някой управляваше живота и, постъпките и от разстояние. Лошотия на злите сили, дали? Магия? Може би. Лудост? Едва ли.

 ТАЗИ СУТРИН ПОЛИНА Е УПОЕНА,ОТВЛЕЧЕНА ПЪТУВА ЗА.....В КОЛА