Пари, пари...
въпрос на ударение!
Това е мойто мнение
за социалното ни положение!
Вместо кебапчета,
напъвам хапчета!
Вместо доктори добри,
човекоубийци зли!
Вместо здраве, красота,
дрога, алкохол, болна душа!
Културата ни куца е старица,
oбразованието ни умряла птица!
Кражбата, лъжата, взломът
туй за българинът е погромът.
Той обича си жената,
пие си ракията с салата,
бие се в гърдите,
хвали се в компания
от млади, стари
що мангизи е спестил
колко краднал
и къде ги скрил,
що жени е изповядал
и от бачкане не сядал!
А жената слугувница,
тича с пълните торби,
бере душица,
друга нокти си лакира
и изневяра гарантира.
И днес борбата за парата
е приказка на всекиму позната -
"Дай ми да ти дам"
или "Стани от стола
да седна аз там!" 

И тази сутрин се събудих
с мисълта за теб,
и със глас тих, нежен
изпях аз тоз куплет
от песен моя стара
възпяваща страха,
и питам-Кой ме кара
да правя аз това...?!
Със думите играя,
със чувствата си не,
но тебе, драга моя,
те зная от дете.
Тъй силна, всемогъща
поглъщаш ти души,
такваз-една и съща
решаваш ти съдби.
Но аз глава не скланям
и не ме е страх,
шапка ти не свалям,
не гледам с поглед плах.
Слуга на теб не ставам,
във небеса летя
и не се продавам,
магьоснице пара!