Слънцето се скри зад хоризонта,
изви се буря, дъжд заваля,
скрих се в стаята си ,пуснах  Бонд’а,
сърце във музика замря.
А някъде пищеше птица,
а някъде ревеше звяр,
а на перваза друга птица
не гълъбица,птица жар.
-На гости ли дошла си,мила,
къде свое гнездо си свила?
Тя бе обляна в светлина
разпръскваща и топлина.
Но последва  гръм зловещ,
разтресе се земята, пещ
ли бе или потоп?
Пред мен кълбо и сноп,
като космическо послание,
очарование, сияние!
За миг потънах, извисих се
и зад облаците скрих се,
светкавица  ми бе корона,
а гръмотевиците фона.
Вселената е тъй голяма,
безкрайна! Не било измама.

стихове и клип А.Х.Т. sekirata
20.09.2016

https://www.youtube.com/watch?v=K7qyt8QA6pA
sekirata Metamorfoza