Смрачава се и заваля.

Почука се на входната врата.

Очаквах те! Това си ти!
  Сърцето в ритъм луд заби!
  Във стаята е светло, бяло,
  лицето мое засияло
  е от любов и красота!
  Целуваш ме и на мига
  очите мои си затварям,
  във огън аз горя, изгарям!
  Вън продължава да вали...
  Как дъждът ще промени,
  пулсът на сърцето ми?
  В душата ми и там вали,
  когато сме със теб сами.
  Обичай ме, люби ме ти,
  с любов и страст ме покори!
  Добре дошъл в живота мой,
  ти слънце мое, ангел мой!



Обичам те до болка !
  По тебе страдам ден и нощ!
  Душата си разкъсвам цяла,
  последна моя обич бяла!
  Плача, моля се на Бога,
  да се завърнеш пак при мен! Не мога
  без теб, без твоя поглед мил!
  Къде си ти, мой ангел мил?
 
поезия А.Х.Т. sekirata cekupama