с човешкото име наричана Митка,

щастлива, доволна, красива, свободна,

но я настигнала змия водна.

Змията, не, не била опасна,

но Митка от нея станала бясна,

в това море пълно с големи акули,

змийте водни за Митка са нули.

Тези акули кръвожадни, жестоки,

порят морето, води дълбоки,

а малката рибка не иска да знае,

иска морето да опознае.

Скри се от водната змия голяма,

подмами акулите в някаква яма

и гледа сеира им отвисоко,

как се изяждат помежду си жестоко.

поезия сатира А.Х.Т. sekirata cekupama