Постинг
15.08.2019 23:04 -
ПОПИТАЙ МЕ
Попитай ме,
защо не мога да забравя
що съм строга
към собствената си съдба
и не признавам любовта?
Попитай ме,
защо не мога и да плача вече,
да се смея, да свиря даже и да пея?
Изсъхнаха мечти крилати,
слана ги ослани, пернати
птички днес се реят,
а славейчетата не пеят.
Душа и тяло боледуват,
а някои само мъдруват,
всичкo чакат наготово
да дойде време добро, ново!
Обезверена, огорчена,
паднала, но не сломена,
отправям поглед, взор нагоре
и виждам моята звезда там горе,
която кани ме за път последен.
Оставям те, земен живот неверен!
поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
защо не мога да забравя
що съм строга
към собствената си съдба
и не признавам любовта?
Попитай ме,
защо не мога и да плача вече,
да се смея, да свиря даже и да пея?
Изсъхнаха мечти крилати,
слана ги ослани, пернати
птички днес се реят,
а славейчетата не пеят.
Душа и тяло боледуват,
а някои само мъдруват,
всичкo чакат наготово
да дойде време добро, ново!
Обезверена, огорчена,
паднала, но не сломена,
отправям поглед, взор нагоре
и виждам моята звезда там горе,
която кани ме за път последен.
Оставям те, земен живот неверен!
поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
