Затвори малките очички,

унесе се във сън дълбок,

така за мене и за всички

прегърна тя самия Бог.

Понасяше обиди тежки

тук на долната Земя

от хора зли и грях човешки

тежеше и вместо пера.

Но завистта на хора зли

не можа да укроти,

затуй поиска на мига

да запламти като звезда.

Звезда красива и сияйна,

звезда небесна и  омайна,

звезда с лице човешко, мила,

небесен дар в сърце си свила!

поезия А.Х.Т.sekirata cekupama