Самотна птица кацна на балкона,
 дошла далече там зад склона,
 отвори човчица да пее,
 но не издаде звук,не смее
 помислих си за миг и станах,
 мойта песен аз подхванах.
 Пеех,но така че плачех,
 с ясен глас,не грачех.
 Птицата на мойто рамо
 кацнала бе и отрано
 даваше ми знак да пея 
 песента си и със нея
 след това да полетя
 там далече зад склона,
 там където е друг свят
 по красив и по богат,
 там е щастието мое,
 там ще радвам сърце свое!

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama