Мислиш се за умен, личен!
Ветрища и хали са познали,
че твойте разкази са взели дали,
и на твоите приятелки добри,
които нямат свестни дори три.
Какво тук значи някаква измама?
Ти я нямаш силата голяма!
Съдбата е безмилостно жестока
и тя ни дава път, посока.
С кого се бориш ти, човече?
Кого променяш? Разбери!
Поспри се, нямаш сили вече
злото те яде, мори.
Душата ми е чиста, пряма,
а в мене -истина голяма,
не можеш в клетка ме зазида,
аз жива съм, не ще си ида.
Ще си остана добра, мила
и песента ми ще е жива!

на Асеновградските cefulesteven и leif

поезия сатира А.Х.Т. sekirata cekupama