Очите големи са, но нищо не виждат,

душите, сърцата, просто завиждат,

човек е различно животно в света,

но всеки си има карма, съдба!

По лесно се диша, когато си чист,

не просто окалян във тинята глист,

калта е  за хора-мръсни, нечисти.

Слънце огрява ни, хора лъчисти,

с любов, с топлина, с обич дарява,

всички човеци как да спасява?!

Не може да не ме боли,

не може да се правя,че не виждам,

розовите очила да слагам,

по този начин себе си излагам.

Всеки иска да му се подмазмаш,

да го хвалиш и да не показваш,

недостатъците му наяве.

Горе да е, на върха!

Но човек ли е това,

щом липсва му душа,

човешка съвест и благоприличие?

Такъв лекува се със безразличие.


поезия автор А.Х.Т. sekirata cekupama