Надежда умира.

Луната плаче.

Звезди ми шепнат,

душата сираче

опърлена диша

с последни сили!

Дай ми вяра,

Господи мили!

Дни преживени,

години отминали,

разбити животи

и бездни зинали

поглъщат и днес

денят подарен

за добро, за щастие

на теб и на мен.

Но глава изправям,

разпръсквам тъма,

лунна нишка улавям...

дете на нощта!

поезия автор А.Х.Т .sekirata cekupama