Каза си молитвата и седна пред огледалото. Видя сълзи в очите си. Плачеше. Защо и тя не знаеше. Метна с ръка. Нямаше смисъл да се ядосва. Още повече, че много добре си живееше тук в тази толкова далечна за нея страна. Какво от това? Имаше ли пари? Имаше ги. Връзките също. Чичо и беше министър и не разбираше как сред този народ с история толкова ли нямаше достойни и честни хора, които да управляват страната  та чужди граждани да ръководят  икономиката, политиката и всичко май. Позамисли се и установи, че е права. Нямаха лидери хорицата. Толкова бяха завистливи, озлобели  помежду си и се самоизяждаха, че бяха тръгнали по пътя на самоунищожението. А тя какво, добре си живееше тук. Имаше стабилна опора, защо да се връща там в мизерията. Пък и там се работи повече, там ще е никоя. Хората  тук са християни, раздават се, глупеят. Днес беше решила да си шие тоалета, с който трябваше да се представи на една вечер -прием, където е поканена от избран човек от чичо и. Беше българин и.... беден. Не че тя имаше много пари, но имаше отворена банкова сметка от чичо си. Той и беше казал, че това и е нужно за самочувствието, от липсата на което страда тук почти целият български народ. За роклята си беше избрала червен цвят и розов. Не я интересуваше, че биха казали, че е прекалено ярко, циганско. На нея и харесва и толкоз. Матовата и кожа, почти черна изпъкваше на тези цветове  и този контраст я зареждаше, изпълваше я с енергия.

- דואר

-לבוא

Очакваше писмо от майка си и нищо, че се чуваше през ден с нея искаше и се всеки ден да получава писма. Отвори вратата и пое писмото. Имаше и колетна пратка. Настроението и се покачи. Пусна си любимата песен и започна да чете. Майка и и беше изпратила любимата  кукла от детството. След това прегърна куклата си и заспа. Когато се събуди беше полунощ и се наложи да шие през нощта. Искаше да бъде красива. Не е бяла, като българките, но явно този българин не държи на външността. Така се самоуспокояваше сама. Не и минаваха никакви тъмни мисли през главата, имаше си го онова голямото самочувствие. Пък после нека някой да си приказва, че парите и липсата на проблеми не покачвали самочувствието. Най после тоалетът беше готов. Много и се спеше и трябваше малко да подремне, за да бъде вечерта красива.

Къщата в която живееше имаше голям двор и две големи кучета пазиха имотите на чичо и . Тя си живееше там все още необезпокоявана от никой, пък и той си имаше толкова много къщи -цели дворци. Почти не се свърташе на едно място. Чу клаксон и се втурна към прозореца. Беше отдавна готова. Блестеше цялата в скъпи бижута и с прическа, която и отне поне три часа. Тя се харесваше, въпросът беше  дали ще бъде харесана. Надяваше се, защото мъжът, който и показа чичо и беше красив, поне на снимката, която видя.

-Добър вечер, госпожице! Много сте красива! Заповядайте в колата.

Тя познаваше шофьора и беше спокойна. Когато пристигна беше една от последните. Имаше си човек, който я посрещна и поведе сред гостите. Започна да я представя. Най после зърна въпросният българин. Не си приличаше много на мъжът от снимката, но и хареса. Беше един вид предадена на него.  Мъжът беше доста интелигентен, но тя не виждаше пламъчета в очите му. Не беше явно от влюбчивите. През цялото време я подпитваше за чичо и, което я вбесяваше. Усети че има нещо гнило в тази работа. Беше решила да си тръгва, не беше доволна от запознанството. На всичко отгоре и се скъса каишката на обувката. Мъжът любезно я придружи до тоалетната, където си пооправи и гримът. Но се отказа. Тръгна обратно и се насочи към изхода. Там го видя с телефон в ръка. Говореше много разпалено на английски и спомена името и. Тя не беше много на ти с този език, но разбра, че нещо не е наред. Нямаше как да излезе, той беше на входа. Скри се зад колоната и зачака. Когато мъжът се отправи към тоалетната, за да я вземе от там, тя вече тичаше по улицата и мяташе ръце на първото такси. Прибра се, отпусна се на леглото и дълго плака. След това се обади на чичо си, който беше много ядосан на поведението и . Даде и да разбере, че това е било повече нейно задължение, а не удоволствие. Един вид, че му е длъжна. С какво ли, самата тя не знаеше и цяла нощ си блъскаше главицата. На сутринта отиде рано на летището и хвана първия самолет за в къщи. Майка и подкрепяше решението и. Тя беше много добра шивачка и там щеше да си изкарва достатъчно пари, за да живее добре и най- вече спокойно. Разбра, че чичо и е замесен в доста игри и искаше тя да бъде инструмент в неговите ръце, не само като жена, а като човек. Това тя не би допуснала. Човек се променя особено, когато смени държавата, но тя не. Истинското в нея надделя, както и любовта и към Родината. Разбра че е сгрешила в доста неща, но беше млада и животът беше пред нея. Светът беше неин, такъв какъвто е -богат и беден.

разказ автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama