Пухкаво коте
свило се до Жоте,
сънувало, мечтало,
мишока как изяло.
Той тлъст и хубав бил,
там в шкафа се крил.
Но пухкавото коте
събудило Жоте,
той шкафа отворил,
мишока прогонил.
Ядосано, гладно,
за подвизи жадно,
не можело то,
това да прости
на своя стопанин.
Какъв хайванин!
Как да забрави?
Пак ще е в шок,
пак ще сънува
този мишок!