А. Х. Т. - ПАДАМ И СТАВАМ НА СЕБЕ СИ ВЯРНА ОСТАВАМ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.09.2017 10:36 - ТАРАНТУЛА

Автор: sekirata Категория: Поезия

Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.12.2017 01:22

Търкулна се в нозете ми тарантула
и копои нахвърлиха се върху нея,
да я убия не искам, не смея!
Жал ми е за тази гадинка
останала що ли саминка,
можех да я смажа,но не исках
на гадинката не поисках
зло голямо да и причиня
от всички гонена по света!
Не пречеше, но бе различна
от другите себеподобни,
не беше тя дори себична,
но беше в групата негодни.
Наведох се така и взех я,
поставих я сама в буркан,
и така с любов приех я
за мой добър приятел, зян
станаха тез глупави животни,
насекоми и копитни,и хоботни!
Видяха че не бе най лоша тя.
Рояк оси,лисици и змии,
хиени,лешояди,мравояди
нападаха безмилостно,жестоко,
раняваха сърца дълбоко
и гузни хората търпяха злото,
видяха в тарантулата доброто!
Изолирана и в безопасност
бе тарантулата, но гласност
даде се, опасност било и това
тарантула във буркан захлупена!
Бих казала- Голям праз!
Бих казала-Аман от Вас!

поезия сатира А.Х.Т.sekirata cekupama

https://www.youtube.com/watch?v=nw0SQCOB4JQ
Mystikal -Tarantula