Постинг
21.06.2019 02:18 -
УДАВНИЦА
Удавница в море по пълнолуние
съзрях взирайки се в вълнолома,
не разбрах какво безумие
изкарало я бе от дома,
изпратило и тласнало я във водите,
прегръщаха я те – сините,
а тя отвръщаше с любов,
в опасен флирт със тях, ни зов,
ни крясък, писък, песен, вик,
но на какъв език
говореше си със вълните?!
Смееше се тя, но явно дните
и били са преброени.
Удавница с очи синьо – зелени.
поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
Няма коментари
Търсене