Удавница в море по пълнолуние

съзрях взирайки се в вълнолома,

не разбрах какво безумие

изкарало я бе от дома,

изпратило и тласнало я във водите,

прегръщаха я те – сините,

а тя отвръщаше с любов,

 в опасен флирт със тях, ни зов,

ни крясък, писък, песен, вик,

но на какъв език

говореше си със вълните?!

Смееше се тя, но явно дните

и били са преброени.

Удавница с очи синьо – зелени.


поезия А.Х.Т. sekirata cekupama