За болката не ща да пиша,
но тя разяжда ме до скръб,
аз люляците не мириша

Лято е и чайки бели
над главата ми кръжат,
пясъците онемели,

Вън пече,а в мен вали,
душа плаче,сърце боли.
Казват,че то не боляло,

Не ми харесваш, град огромен!
Не ми харесваш ти, страна
наричана боклук огромен,

Език рожден на теб и мен,
на майки,братя и сестри,
от Кирил и Методий сътворен

 Любими мои блогърчета  и хора ръководещи този сайт, ДОБРО УТРО!
Някой ми бе писал,като видя че тук преминава влак да бягам пък , а и че собствениците на сайта се сменяли всеки ден. Навярно се досещате че това не ме интересува не само по ...

 
Някои ме задушават с лицемерие,
нахални са, а искат и доверие,

 Озлобени,озверени
 лица от вси страни ме гледат.
 Потъвам в болка нечовешка.

Нима дошъл е вече края?!
Нима не всичко зная?!
Защо,защо и пак защо

Болката никога не спира...спира да ти пука,че те боли!
И как да стане?!
Изпитвали ли сте душевна болка – болка, която усещаме някъде в гърдите, болка, която ни раздира…Искаме да я изтръгнем, а не можем…иска ни се да кре...